|
|
 |
 Театър 199 представя |
СЕКС, НАРКОТИЦИ И РОКЕНДРОЛ
от ЕРИК БОГОЖИЯН
"Пиша за онези неща, които не мога да разбера. Монолозите тук са публичният ми размисъл върху конфликтите в моя живот. Те са опит да уловя неприятните черти на собствената ми личност и да ги извадя на всеобщ показ.”
Ерик Богосян
- режисура: СНЕЖИНА ТАНКОВСКА
- участват: АНДРЕЙ БАТАШОВ
- сценография: ЧАЙКА ПЕТРУШЕВА
- музика: саундтрак - МАРТИН ЗАХАРИЕВ
- костюми: ЕВГЕНИ МИНЧЕВ, БОЯН АЛЕКСАНДРОВ
- превод: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Награди:Награда "Иван Димов" за най-добър млад актьор
Отзиви:„Най-големите препятствия пред Андрей Баташов?
Вероятно те са в самия мен. Ако знаех кои са, нямаше да бъдат препятствия.
А сега за текста на Богожиян. Защо точно „Секс, наркотици и рокендрол”?
От три години имам желание да направя този материал. Привлече ме като пулс, като острота, като отношение и поглед към действителността. Бил съм няколко пъти в Америка и не намирам разлика между живота тук и там. Освен това – формата. Контактът с публиката. Всъщност той създава театъра и колкото хора се опитат да го осъществят, толкова различни представления ще има”.
Из интервю на Вера Вранска с Андрей Баташов – в.”Стандарт”;
„Известното произведение на Ерик Богожиян „Секс, наркотици и рокендрол” „превзе” още една българска сцена. Очарователният Андрей Баташов премерва сили със съперника си – Ивайло Христов. Някои веднага взеха да ги сравняват, което е естествено – но не това е важното. Макар че това не е една роля, един типаж, а цели 12! Затова тук импровизацията е много силна”.
Лилия Динова –в.”Подкрепа”;
„Актьорът влиза в типологията на образите, като се стреми да предаде техния начин на мислене, не само вътрешните груби прояви на манталитета му. С великолепно чувство за характерност, с тънка ирония и същевременно с яростен темпоритъм, той влиза от сцена в сцена, като само сменя костюмите. А преображенията се неочаквани и завладяващи. Ние се смеем.
Севелина Гьорова – в.”Права и свободи”;
„Истинска провокация за склонния към задълбочен анализ зрител са открояващите се образи – различни, но и обединени от невротичния страх от живота, страха, който кара добре въоръжения, физически силен войник да изпада в паника от невидимия, по-слаб противник, да стреля напосоки, да убива жестоко нечовешки пак от страх…. Андрей Баташов пресъздава професионално на сцената движенията на човешкия дух чрез отделните детайли, неговата уязвимост и двойственост – агресивен и беззащитен, вулгарен и нежен, егоист и алтруист. Но в иронията има и опрощение, защото животът не е сън, човек е истина и истини са паденията и страданията му”.
Евгения Колева – в.”Дума”;
„Пренесена на българска сцена пиесата „Секс, наркотици…” изисква вече да си пробил с глава преградата на видимото и да си огледал дупката отвъд да се ужасиш от безсмислието да си мисловен и въпреки това да не загубиш последната надежда. Да съчетаеш иронията с мъдростта и метафизиката на възприятията. Тогава скандалният текст ще отвори място за съучастие и жалост: на автора към героя в различните му модификации; на изпълнителя към смисъла на тези усилия. В Театър 199 се справят чудесно: проумял резигнацията на Богожиян, Андрей Баташов играе с чувствителността на актьор, способен да вярва, че рано или късно човекът ще тръгне назад. Неговото осъзнато-неосъзнато перчене по сцената увисва в позата на декласиран, но непредал се, трагически „хардлайнер”. Куфеещата тийнейджърска публика не пречи – тя е задължителна част от статуквото. Важното е в салона да има поне две-три немигащи глави, които зад атракциите да съзрат началото на обратния път. Има ги, и това е достатъчно”.
Владимир Трифонов – „Отечествен вестник”
Премиера: 06.03.1993 г.
|
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 