|
|
 |
 Театър 199 представя |
РИБАРЯТ И НЕГОВАТА ДУША
по ОСКАР УАЙЛД
“Хората сега гледат на живота като на хазартна игра. А животът не е игра. Животът е тайнство. Неговият идеал е любовта. Неговото пречист- ване – жертвата”.
Оскар Уайлд
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО Е С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 100 МИНУТИ.
- режисура: МАРИУС КУРКИНСКИ
- участват: ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, АНА ПАПАДОПУЛУ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА и ВЕЛИСЛАВ ПАВЛОВ
- сценография: ПЕТЯ СТОЙКОВА
- костюми: ПЕТЯ СТОЙКОВА
Награди:РАДЕНА ВЪЛКАНОВА - ІІ-ра награда за женска роля на Международния фестивал на малките театрални форма - Враца 2005
Отзиви:„Четирима млади, до един красиви актьори са възприели като свои режисьорските идеи и на сцената раздават вдъхновено, без остатък целия талант, цялата енергия, на която са способни. Душата им сигурно е „извадил” Куркински, но се справят отлично”.
Таня Кондакова – в.”Седмичен труд”;
„Спектакълът на Мариус Куркински е наистина завладяващ не само с въпросите, които поставя, но и със страстта, с която е разказан и изигран текстът на Оскар Уайлд. Представлението се разгъва едновременно като разказ и като сценична визия, в която сценографията на Петя Стойкова и музикалното оформление на Мариус Куркински взаимно се допълват в стремежа да се постигне разполагането на вътрешното преживяване във фантастичната форма на недосегаема, чиста, съвършена приказка”.
Светлана Панчева – в.”Дума”;
„Красиво-свенлива приказка за възрастни, в която рибарят е всеки от нас в своето време, своето място, своята лодка, своето море”.
Патриция Николова – в.”Сега”;
"И най-добрият разказвач не може да пресъздаде историята в спектакъла „Рибарят и неговата душа” на Мариус Куркински по Оскар Уайлд. Сам Kуркински, колкото и да се опитваше да я разкаже или напише, не успя. В замяна на това е успял да направи едно наистина зашеметяващо представление заедно с младите актьори, с които работи доста отдавна, но които едва наскоро нарече „моята трупа” – ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, АНА ПАПАДОПУЛУ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВЛОВ. Сценичната версия на приказката на Уайлд, подготвена от Куркински, е подчинена перфектно на законите на драмата – на разума, но и на емоциите – защото историята, която се развива в спектакъла, е метафора, в която всеки се потапя и пресъздава собствения си живот”.
Светломира Димитрова – в.”Политика”;
„Чистите линии на приказния сюжет, изтеглени на сцената от Мариус Куркински, се превъплъщават в чиста притча, тревожно питаща може ли любовта да търси съперничество с божествената. Не е ли винаги тя част от божествената? – пита от сцената Мариус Куркински”.
Виолета Дечева – в.”Култура”;
„Куркински повежда зрителя на пътешествие в две посоки – навън, следвайки фабулата и навътре в собствените му духовни светове. В името на любовта Рибарят пропъжда душата си. Осъдена на изгнаничество, тя успява да се върне в тялото, но с цената на погубената си невинност. Хармонията, чистотата се възстановяват миг преди смъртта”.
Ориета Антова – „Литературен вестник”
Премиера: 4 декември 2004 г.
|
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 