|
 |
 ДОБРОТО ТЯЛО от ЕВА ЕНСЛЪР Из предговора на „ДОБРОТО ТЯЛО”: Насред войната в Ирак, във времена на ескалиращ глобален тероризъм, когато гражданските свободи изчезват една по една със скоростта на озоновия слой, когато по една на всеки три жени в света бива пребита или изнасилена поне веднъж в живота си, защо ми е да пиша пиеса за корема си?... ...“Доброто тяло” започна от мен и моята мания за “несъвършения” ми корем. Опитах се да регистрирам движението на тази себеомраза, описах я, тръгнах да проследявам корените й. Тук, за разлика от “Монолозите” аз се явявам жертва на самата себе си, и пак аз съм собствения си мъчител. Естествено, средствата за моето самобичуването ми бяха предоставени наготово. Матрицата за перфектното тяло ми е програмирана от раждане. Но каквито и въздействия и дори натиск да ми е оказвала културата на средата, аз самата си избрах непрекъснато да се вглеждам в сланините си, да пазя диета след диета, да се подлагам на физически упражнения и постоянен тормоз. Именно аз си избирам списанията. Именно аз се хващам на въдицата на някакви идеали. Именно аз вярвам, че блондинките с плоски кореми ревностно крият някаква тайна. И ако има нещо по-страшно от нарцисизма, то това е охотата за самонараняване, която все повече плъзва по света и го заразява... ...За последните шест години посетих над четиридесет страни. С очите си видях колко неконтролируемо и коварно е подействала отровата – избелващи кремове се разпродават в Африка и Азия с бързината на паста за зъби; майки на осемгодишни американчета премахват оперативно ребра на своите дъщерички, така че никога да не им се налага да пазят диета; петгодишни деца в Манхатън правят всевъзможни йога упражнения, само и само с пълнотата си да не излагат пред хората своите родители; момичета в Китай и Фиджи, пък и къде ли не другаде, насила повръщат и гладуват; корейки премахват чертите на Азия от клепачите на очите си... и така нататък, и така нататък. Общувам с корема си вече в продължение на три години. Вмъкнах се вътре в коремната кухина – в потайния, тъмен и влажен вътрешен свят – с надеждата да измъкна от там неговите тайни. Разговарях с различни жени из хирургическите клиники на Бевърли Хилс; изпълнените с чувственост плажове на Рио де Жанейро, фитнес залите на Бомбай, Ню Йорк и Москва; претъпканите, гъмжащи от клиенти салони за разкрасяване в Истанбул, Южна Африка и Рим. С много малко изключения жените, с които се запознавах мразеха поне една част от своето тяло. Почти винаги се намираше някоя част, която те мечтаят да променят, и за целта имат чекмеджета, пълни с медицински продукти за трансформация, прикриване, редуциране, изправяне, изсветляване. Почти всяка от тези жени вярва, че ако оправи тази си точно част от тялото, то всичко друго би се наредило. Това, естествено, е една нескончаема, сърцераздирателна борба. Тази пиеса е моята молитва, моят опит да анализирам механизмите на нашето себеоковаване, да открия как да се освободим, така че да имаме повече време да бягаме по света, отколкото от него. За да се научим как да разпиляваме скръбта на този свят, вместо - пилеейки - да избягваме скръбта и страданието. Тази пиеса е израз на моята надежда, на желанието ми ние всички да откажем да бъдем кукли Барби, да се отречем от онова типично само за нас самите нещо, независимо дали то е част от знойната дама в копринено сари, или подчертава характера на лицето при друга, дали ще бъде изразителен нос, или маслиненокафява кожа, или буйна къдрава коса. Ще сляза от капиталистическата тренажорна пътека за бягане. Ще поема дълбоко въздух и ще намеря начин да оцелея без да имам плосък корем или пък да съм съвършена. Каня ви да се присъедините към мен, да престанете да се опитвате да станете други, каквито и да е, стига да сте различни. Трогнах се от жените в Африка, които живеят толкова близо до земята, че за тях е необяснимо как някой не може да обича своето тяло. Окрилих се от срещата си с възрастни индийки, които въздигат в култ собствената си окръгленост. Вдъхнових се от Марион Удман, една велика последователка на Юнг, която ми даде самочувствието да се доверявам на своите знания. Тя ми каза, че “вместо на преодоляваме себе си, ние трябва да заживеем вътре в себе си”. Кажете на имидж мейкърите, на разпространителите на списания и пластичните хирурзи, че не се страхувате. Че най-големият ви страх е да не умре въображението, оригиналността, метафората и страстта. А след това се заредете със смелост – ОБИЧАЙТЕ ТЯЛОТО СИ! СПРЕТЕ ДА ГО ПОПРАВЯТЕ! То никога не се е разваляло. ЕВА ЕНСЛЪР
Отзиви: Вера Гоцева - cult.bg Елена Кръстева - в."Монитор" Албена Атанасова - в."Стандарт" Премиера: 31 януари и 1 февруари 2006 г. |
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 представя 
(C) 2003-2019 Theatre 199; VISITORS#33913